В 14:30 имаше второ качване. Условията бяха започнали да се оформят и на места над централното било нацъфтяха кумулуси. Владо излетя и веднага се изстреля с една термика стотина метра над старта. Малко по-късно излетях и аз, но половин час не можех да намеря хубава термика, за да се извадя над старта. Даже по едно време се наложи да оцеляваме около старта със склоново реене. Но след доста упоритост, с една слаба термика започнах да се набирам над старта. Мнооого бавно, но славно (както се казва ;-) ). Колккото и да упорствах, 1300м бе таванът. Реших да тръгвам на изток. Зад Калояново започнах много да затъвам. Яките низходящи не прощаваха. Надеждата бе да намеря нещо около дерето с Поделението. И бях прав. Отново със слаба термика набрах няколкостотин метра и продължих към с.Глушник. Височината ми отново се стопи. Вече мислих как ще кацам до първите къщи, но минавайки ниско над гробището ми замириса на бор. Моментално се върнах към склона над боровата горичка, където бях приятно изненадан от добре оформена 1,5м/с термика с която започнах да катеря уверено. Кефа да се вадя от такава малка височина беше велик! В допълнение приятната миризма на бор и прелитащата двойка гълъби завършваха идилията :-). Вече бях на 900м, но и доста навътре в дерето зад селото. Термиката отслабна много, като повече ме отвяваше отколкото набирах височина. Реших да продължа на изток към Петолъчката, гонейки следващото село Трапоклово. Преди селото не успях да намеря нищо и излязох по-напред в равното. Над един соларен парк се заиграх с разни балончета и така по вятъра стигнах до пътя Сливен-Бургас където кацнах. Божо и Владо дойдоха моментално. Получи се много приятно есенно летене :-).
Красимир Цонев
Снимки от деня
Няма коментари:
Публикуване на коментар